ЗА РОТАРИ
Какво е Ротари
Ротари е организация на бизнесмени и професионалисти от цял свят, които осигуряват хуманитарна помощ, насърчават високоморалните норми във всички професии и помагат да се изгради доброжелателството и мирът по света. Около 1.2 млн. души, обединени в 30 хил. клуба, в 168 страни и 35 географски области, членуват в Ротари.Членството е чрез покана и е на базата на представители от всяка професия. Системата за класификация осигурява богато разнообразие на обществено представяне. Всеки Ротари клуб се събира веднъж седмично, така че членовете му могат да напреднат в достигането на целите на клуба и да се радват на своето приятелство.
Главната цел на Ротари е службата - в обществото, на работното място, по целия свят. Ротари организира проекти които засягат повечето кризисни области - децата в опасност, бедност и глад, околната среда, неграмотност и насилие. Също така подпомага програми за младежта, образователните възможности и международните програми за обмяна на студенти, учители, и други специалисти за професионалното им развитие. Мотото на Ротари е: "В служба на обществото".
Въпреки че, Ротари клубовете развиват свои собствени програми, всички Роторианци по света са обединени в кампанията за глобалното елиминиране на полиомилита /детски паралич/. През 1980г. Ротари е събрало $240 милиона долара за имунизация на децата по света. До 2005г.- Сто-годишнината на Ротари е предвидена програма за тоталното изкореняване и премахване на болеста полиомилит. Тази програма изисква събирането на $ 500 милиона долара.
В допълнение, Ротари е осигурил доброволци за пропагандирането и помагането в кампанията за имунизацията на децата от различните страни по света.
Ротари фондацията на Ротари Интернешанъл е нестопанска корпорация, чиято цел е световното разбирателство, постигнато чрез програми за международна хуманитарна служба, образователен и културен обмен. Тя се подкрепя единствено на доброволни начала от ротарианци и други хора, които споделят визията за по-добър свят. От 1947г. фондацията е раздала повече от $1.1 милярд долара за хуманитарни и образователни нужди, които са инициирани и реализирани от местни ротари клубове и дистрикти.
Историята на Ротари
Често питали Пол Харис дали в онзи студен зимен ден, в който той основал Ротари, е мислел, че то ще прерасне в световно движение. Най-добрият отговор на този въпрос са може би думите му, казани по случай годишнината на Ротари малко преди смъртта му, на 27 януари 1947 година. "Не, през 1905 г. не виждах такова бъдеще. Когато човек засажда нищо не обещаваща фиданка в ранна пролет, може ли да е сигурен, че от нея ще израсне здраво дърво? Може ли да е сигурен в това и да не се съборазява с капризите на времето и с благоразположението на съдбата? Едва след като види първата пъпка, едва тогава може да мисли за бъдещата сянка".
Ротарианското движение се е родило на 23 февруари 1905 година, когато Пол Харис, тогава млад юрист, който се чувствал самотен в разрастващия се Чикаго, Илинойс, САЩ, се срещнал с трима приятели, с които да обсъди една своя идея. Приятелите били Силвестър Шиил, търговец на въглища, Густавус Е. Лоер, минен инженер, и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те се срещнали в офиса на Лоер (711 стая) с сградата Unity Building. (За 80-годишнината на ротари офисът бе възстановен и мебелиран с офисоборудване от онова време от членове на Ротари от Чикаго и бе посещаван от членове на Ротари и техните семейства от целия свят до събарянето на сградата през 1989. Сега се обмисля намирането на ново помещение, където да се изложи този офис.) Идеята на Пол била бизнесмените да се събират периодично в името на приятелството и да разширяват кръга си от познанства в света на бизнеса и професионализма.
В спора се родила идеята да се създаде мъжки клуб, в който да членуват по един представител на всеки бизнес и професия. Било решено всяка следваща сбирка да предоставя възможност на членовете да се запознават с призванията на колегите си и да представят своя бизнес, а седмичните сбирки да стават на територията на отделните бизнеси, които се редуват. Това редуване било с цел да запознава всеки един от членовете с професията на другия. И оттук названието Ротари ("rotary" - въртящ).
Четиримата основатели са от американски, германски, шведски и ирландски произход и като продукт на американската тогавашна действителност се оказват подходящите родители на създаденото от тях движение.
След присъединяването на петия член - Хари Рагълс - групата започва официално да се нарича Ротари клуб от Чикаго. Първият списък (1905) представя тридесет членове и Силвестър Шиил като президент; Уил Йенсън - брокер недвижими имоти - секретар; Ръгълс - касиер, и доктор Уил Неф, зъболекар, като официален представител. Пол Харис отказвал какъвто и да е пост в клуба и става негов президент едва две години по-късно. Ръгълс бил човекът, превърнал хоровото пеене в навик, който се практикува и до днес на сбирки на Ротари.
Новината за новата организация се разнесла бързо. Скоро броят на членовете нарастнал толкова много, че срещите на територията на отделните бизнеси се оказала неудачна и те започнали да се срещат всяка седмица в ресторанти и хотели.
Чикагския клуб в представите на Пол Харис никога не е бил самоцелна организация, която да насърчава единствено бизнеса между своите членове. Още от самото начало той е виждал своята идея, превъплътена в по-широки социални изяви, засягащи цялото общество. Първата такава инициатива била реализирана през 1907 година - в Чикаго се открива обществена придобивка - зала за обществен отдих в близост до City Hall.
Три години след основаването на чикагския клуб бил сформиран втори такъв в Сан Франциско, Калифорния. На следващата година били сформирани още три такива клуба. През 1910 година броят на клубовете на територията на САЩ достигнал 16, а членовете - 1500.
През 1910 година Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте клуба се обединяват като Национална асоциация на клубовете Ротари. Пол Харис е избран за президент на асоциацията, а Чесли Пери, който е член на клуба в Чикаго от 1908 година, е избран за секретар и остава на този пост до пенсионирането си през 1942 година. Елмер Рич е първият касиер, а Руфус Чапен е заемал този пост от 1912 г. до смъртта си през 1945 година.
Идеалът на Ротари започва да се оформя през този начален период, когато Артър Фредерик Шелдон става член на чикагския клуб. Като човек, който преподава новата наука Изкуството да се привличат клиенти, той е убеден, че на бизнеса трябва да се гледа като на средство, което служи на обществото, и на първия конгрес на Ротари през 1910 година той цитира фразата: "Този, който служи на събратята си, той печели най-много." Следващата година Франк Колинс, един ото първите лидери на Ротари от Минеаполис, Минесота, също говори за това, колко важно е да се служи на другите, и прадставя идеята, че един клуб трябва да е изграден на принципа "Не бъди егоистичен в делата си." Променени като "Този, който служи най-добре, той печели" и "Служи над собствените си интереси", те биват бързо възприети от всички ротарианци и стават девиз върху клубните емблеми на Ротари. Официално се провъзгласени за мото на конгреса през 1950 година в Детройт, Мичиган. През 1989 година законодателният съвет решава, че девизът на Ротари интернешънъл, ще е "Service Above Self" - "Служи над собствените си интереси".
Първият опит на Пол Харис да учреди клуб извън границите на САЩ е в Манитоба, Канада, където след няколко неуспешни опита клубът бива сформиран през 1911 година. Този клуб става международен. През 1911 година се ражда "The National Rotarian", който е предвестник на The Rotarian Magazine - официално издание на Ротари.
По-късно същата година Пол се свързва с Харви Уилър от Бостън, Масачузетс, който има бизнес с хавлиени изделия в Англия, с намерения да учреди клуб в Лондон. Скоро сле това Фредерик Шелдън и Смит организират клубове в Лондон и Манчестер.
Същата тази година за свое най-голямо учудване Пол научава, че клуб Ротари вече съществува в Дъблин, Ирландия, и е основан през март 1911 година. Фактът, че Стюарт Мортън, бивш ротарианец от Сан Франциско, е заминал за Ирландия и там е сформирал клубове в Дълбин и Белфаст, обяснява тази мистерия. Пол моли Мортън да продължи тази своя организационна дейност и по-късно клубове биват сформирани в Глазгоу и Единбург - Шотландия, и на други места във Валикобритания.
Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Duluth, Минесота, през 1912 година организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 името бива съкратено на Ротари Интернешънъл. Първият президент неамериканец е Лесли Пиджън от Канада и е избран на конгреса в Атланта през 1917 година.
Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца в момент на движение като символ на "цивилизация и движение". Идеята е на гравьора Монтаг Биър, член на чигакския клуб, и повечето останали клубове възприемат колелото в един или друг вариант. Едва през 1922 година било решено да се възложи изработването на емблема, която да е само една и еднаква за всички ротарианци.
Съответно през 1923 година зъбчатото колело с 24 зъбеца и шест спици се зъприема за символ, като се добавя и ключ на оста, за да покаже, че колелото е в движение, а не в застой. На конгреса в Далас, Тексас, през 1929 година е рпедставено официалното описание на емблемата. Кралското синьо и златно са израни за официалните цветове на Ротари, а флагът на Ротари е решено да е бял с колелото, изобразено в средата. И до днес, поставен на ревера, този знак отличава всички ротарианци по света.
Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 година в Хавана, Куба. И така Ротари започва да преодолява не само национални граници, но и езикови бариери. Ротари става наистина световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и Централна Америка, Африка, Австралия и Азия. Тази широка подкрепа удостоверява универсалността на организацията, доказвайки, че принципите са жизнени и допринасят за превъзмогване на различията в расите, цвета, вероизповеданието, езика и географското разположение.
Двадесетте години са години на предизвикателство, на развитие, на вълнения, а годината 1926 е забележителна с това, че Ротари клуб - Лондон, Англия, дава своя значителен принос към движението. Двама от членовете на Ротари, а това били Сидни Паскал, който по-късно става председател на международния Ротари (1931/32 г.) и Вивиън Къртър, който тогава е секретар на Асоциацията на клубовете Ротари във Великобритания и Ирландия, по време на своята разходка из Съри Хилс една съботна сутрин в разговор стигнали да идеята за план за цели и достижения. Те решили усилията да се насочат в четири насоки - за вътрешна служба, за професионална служба, за благотворителна служба и за международна служба.
Новата идея бива широко обсъдена и представена на конгреса в Остенда, Белгия, през 1927 година и след приемането на четирите насоки, по-късно приети да се наричат "авеню"-та за служба, стават част от програмата на Ротари и са валидни и днес.
Движението Ротари поставя също така основите на други световноизвестни организации като Международното общество на децата инвалиди, основано през 1922 година и наричано днес Международна рехабилитация, а също така и организацията ЮНЕСКО, идеята за която се родила на една конференция на Ротари в Лондон, Англия, през 1942 г.
След Втората световна война като главна цел на една агенция на Ротари, известна като Фондация Ротари, се обсъжда изграждането на един по-добър свят чрез образователни и благотворителни проекти, предвиждащи международен обмен и разбирателство. Освен с тази си дейност фондацията е известна и с това, че е една от най-големите световни организации, отпускащи стипендии за международно обучение.
По много поводи основателят Пол Харис е проявявал интерес в разработването на фонд дарения, в който да има постъпления от целия свят, които ще позволяват на практика да се осъществява важна част от международната дейност на Ротари. Фондацията Ротари официално съществува от 1928 г., когато конгресът в Минеаполис одобри и нанесе поправки на вътрешните тзакони на Ротари интернешънъл, за да бъде институцията под надзора на петима попечители, броят на които в края на осемдесетте години се увеличава на тринадесет.
Непосредствено след смъртта на Пол Харис през 1947 година е съставен първият план за награди на фондацията в областта на образованието в името на основателя на Ротари, който силно вярвал в четвъртото авеню за служба. Предоставянето на 18 стипендии на студенти от седем различни държави за учебната 1947/49 година било един успешен старт. Фондацията Ротари оттогава е напълно зависима от доброволните дарения на ротарианци и неротарианци от целия свят. Сериозен източник на финанси са вноските от по 1000 и повече щатски долара във фондацията, срещу които дарителите получават знак "Пол Харис" (одобрен през 1957 година от попечителите на фондацията), удостоверяващ този им принос. Знакът "Пол Харис" може да се дава и на лица ротарианци и неротарианци, ако същата суме е внесена в негова чест.
През 1985 година фондацията става инициатор на една програма с невиждан досега обхват, наречена "PolioPlus Program". По същество това е програма, чиято задача е да имунизира всички деца в света срещу паралич до 2005 година и да насърчи ваксините срещу други детски заболявания. За покриване на стойността на необходимата ваксина Ротари предприема една грандиозна кампания за набирането на 120 милиона щатски долара. Усилията в тази насока доведоха до набирането на 230 милиона щатски долара в подаръци и в брой. Този успех е ознаменуван на Международния конгрес във Филаделфия, Пенсилвания.
Други значими програми на фондацията са: Matching Grants - стипендии, които са в подкрепа на сериозни проекти на клубовете Ротари и дистриктите; The Health, Hunger and Humanity (3-H) програма. Тази програма е изготвена, за да отбележи 75-годишнината на Ротари и да допринесе за "по-добро здраве, по-малко глад и да насърчи развитието на човека и обществото като средство, спомагащо за напредъка на международното разбирателство, добра воля и мир"; програмата "Ротаридоброволци", която субсидира ротарианци, ротарактори или бивши възпитаници на Ротари, които желаят да служат в чужда страна, която се нуждае от техните умения и програмите на Ротари за мир, които изследват решения, свързани с мира, и начини за разрешаване на конфликти чрез серии от международни срещи.
В редица страни по време на Втората световна война някои Ротари клубове се разпускат, но по-късно част от тях се включват в Ротари интернешънъл. В селейството на Ротари се включват Италия (1946), Гермария и Япония (1948) и Испания (1977). Клубовете в някои страни под комунистическо управление остават разформировани до 1989 година, когато след съгласувани усилия и политически промени Ротари се появява отново в Източна Европа. През същата тази година клубове се появиха в Будапеща - Унгария, и Варшава - Полша. През 1990 година, Ротари навлезе в бившия Съветски съюз, и то за първи път с учредяването на московския Ротари клуб. Настъплението продължи със сформирането на клубове в Чехословакия, Югославия, бившата Източна Германия и България. В действителност в България ротарианството навлиза през 1932 г. и до 1939 г. са чартирани 8 клуба. През 1940 г. Ротари Интернешънъл сформира в България дистрикт, който съществува само 1 година.
Сега в Ротари членуват около 1.2 млн. ротарианци - мъже и жени, обединени в 30 000 клуба. Ротари клубове има в 160 страни - т.е. ние сме в 8 от 10 страни по света.
Това е накратко историята на тази клубна организация в служба на света, осъществена идея на един млад човек, почувствал се самотен, и как през годините тя става мотивиращ фактор за служба чрез приятелство.
В своята автобиография "Моят път към Ротари" основателят Пол Харис говори за силата на Ротари чрез метафората за пълноводна река: "Голямата река е рожба на стотици, вероятно хиляди малки поточета и бързеш, които тичат надолу по стръмните склонове на планината, пеейки, нетърпеливи да се влеят в коритото на голямата река. Това е то Ротари. Ротари е голям благодарение на приноса на хилядите ротарианци от къде ли не!"
|
